Home

Дойде декември и американците щурмуваха моловете. А заедно с първия сняг по новините заваляха и избелелите клишета  за “коледната треска”, “шопинг-истерията” и подаръците. Всъщност, американците щурмуваха моловете по традиция още в края на ноември, а през декември ги щурмуваха българите. Съответно компаниите за бързи кредити започнаха да отчитат станалия традиционен предколеден бум на желаещи да плащат жестоки лихви. В тазгодишната “коледна треска” искам да ви разкажа за един литературен персонаж от 18-и век – Бедния Ричард. Той не е много известен у нас, но с него израстват първите заселници в колониите, които по-късно през същия век ще се превърнат в Съединени американски щати.

Poor Richard's Almanack, 1739; US Library of Congress

Poor Richard’s Almanack, US Library of Congress

“Бедните имат малко, просяците – нищо, богатите – много, а достатъчно – никой.” – казва персонажът през 1740 г. в популярния тогава “Алманах на Бедния Ричард”. Алманахът излиза всяка година в продължение на четвърт век и по онова време е бестселър. В него са включени всякакви неща – от календари до практични съвети, а Бедния Ричард призовава с пословици заселниците към спестовност, трудолюбие и добродетел. “Рано в леглото, рано на крак, прави човека здрав, мъдър, богат.” – пише в алманаха от 1758 г. Много от заселниците са бедни, а онова, което днес е Америка, тогава е огромно пространство с тежък климат, което тепърва предстои да бъде колонизирано.

Зад псевдонима “Бедния Ричард” стои Бенджамин Франклин – реален герой от историята на САЩ, който не е нито беден, нито неизвестен. Писател, държавник, дипломат, учен, откривател – Франклин е една от ярките фигури на Просвещението. Той е един от хората, които американците наричат бащи-основатели – 56 личности, чиито подписи стоят под Декларацията за независимост от 4 юли 1776 г. Парадоксът е, че два века по-късно създадената от тях държава-мечта са превръща в символ на разхищение, а “Бедния Ричард” е най-вече лицето на банкнотата от сто долара.

100 US Dollars Front

“Ние трябва да превърнем Америка от култура на нуждите в култура на желанията.” – пише два века след Бенджамин Франклин един много по-малко известен от него американец. Днес Пол Мазур е познат само в определени професионални кръгове. Той е един от бащите на съвременния маркетинг. Негова е концепцията, че маркетингът представлява доставяне на стандарт на живот. “Хората трябва да бъдат обучени да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са били напълно консумирани.” – казва Мазур в началото на 20-и век. “Ние трябва да оформим нов манталитет. Желанията на човек трябва да засенчат нуждите му.” (1)

Бизнес-партньор на Мазур е Едуард Бернайс – племенник на Зигмунд Фройд и основоположник на съвременния Пи Ар. Той използва откритията на чичо си и създава нови похвати за масово убеждаване, базирани на подсъзнателните импулси, а не на логиката. На тези похвати днес до голяма степен дължим консуматорската истерия, подклаждана от реклами – желанието да купуваме символи на стандарт, които до вчера дори не сме и предполагали, че съществуват. У нас истерията достига пика си по време на “коледната треска”.

2 US Dollars Back

Образът на Франклин присъства и на друга американска банкнота – рядката купюра от два долара. На гърба й са всички бащи-основатели в митологичния момент на подписването на Декларацията за независимост (пробвайте да откриете “Бедния Ричард”).  На лицето е авторът на текста на Декларацията Томас Джеферсън. Преамбюлът на Декларацията е синтез на основните принципи на Просвещението и си струва да му обърнем внимание в контекста на “коледната треска”:

“Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с определени неотчуждими права, че сред тези права са Животът, Свободата и стремежът към Щастие.” Тъжната ирония е, че два века по-късно стремежът към стандарт на живот едва ли носи свобода и щастие, а “културата на желанията” обикновено води до тежка зависимост (вижте пак написаното по-горе за кредитите).

И ако още смятате, че тук става дума само за САЩ, погледнете по-внимателно рекламите по телевизията и помислете дали наистина имате нужда от вещите, които те рекламират. А ако живеете в по-голям град, огледайте хората в близкия мол или магазин за техника. И ако още изпитвате желание да се отдадете на “коледната треска”, помнете съветите на Бедния Ричард: “Ако желаеш много неща, многото ще ти се струва малко.” И още: “Купувай онова, от което нямаш нужда и скоро ще продаваш същественото.”

(1) Al Gore, The Assault on Reason (New York: Penguin Books, 2007); p. 94.

One thought on “коледа и бедния ричард

  1. Една от положителните страни на това, че държавата ни се развива с толкова бавни темпове, в стремежа си да догони развитите общества, е това че все още не представляваме крайна степен на консуматорско общество. И то защо – просто защото не можем да си го позволим. Предмет на градски анекдоти стават споменатите лица, коита по неведоми пътища се домогват до символите на благополучието, за които “до вчера не са и чували”. Как да кажа, в момента просто не мога да сетя за онзи жив баща на нашата нация, патрон на ценностите ни, който да издаде своя алманах, а безпътицата е по-лоша и лошо поетия път.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s