Козунак с прясно мляко

На масата лежеше самун козунак – голям, пухкав, още топъл. Кафявата му коричка беше поръсена със захар, а от пукнатините между бухналите плитки се вдигаше пара. Беше го донесъл Петко от пекарната по заръка на леля си. Чорбаджийски козунак с много яйца, с жълта среда “на конци” под хрупкавата коричка – точно както си трябва. Много беше внимавал Петко, докато подтичваше обратно към къщата по габровския калдъръм. Беше пренесъл горещия, увит с бяла кърпа самун, без да го стиска, за да не смачка нежното му тяло. По целия път го беше гъделичкала сладката миризма на ванилия и горена захар – по улиците, по стълбите на хубавата къща, та чак до всекидневната. Оставяйки козунака на масата, Петко беше преглътнал насъбралата се под езика му слюнка, от което празният му стомах беше закъркорил умолително. След това беше излязъл да чака в коридора.

Леля му влезе в голямата стая и остави до козунака кана с мляко. От поръбената с жълтеникав каймак повърхност също се вдигаше пара, чийто аромат започна да се преплита с ванилията и горената захар. Лелята се завъртя и извика: “Хайде на закуска!” По стълбите се чу трополтене и две деца влетяха във всекидневната – момиченце на шест годинки и момченце на осем. Течението от енергичното влизане сбръчка каймака и прати облаче пара към препечената коричка. Децата не обърнаха внимание на изправеното пред вратата момче.

Петко беше техен братовчед – хилаво, десетгодишно дете, родом от Казанлък. Майка му го беше изпратила при роднините си от другата страна на Балкана в Габрово да им помага в къщата и да ходи там на училище. Баща му беше заминал на война и не се беше върнал. Бяха го убили край Одрин през 1912-та – годината, в която се беше родил Петко. Детето израсна сирак като много други по онова време. Макар че леля му се беше съгласила да го вземе в Габрово, в къщата й то беше прислужник.

“Ааааа! Не искам козунааааак!” Седналото за закуска момченце сбръчи нос и задумка с пухкаво юмруче по масата. “И мляко не искаааам!” Сестричката му започна да му приглася. Майка им ги заподканя да хапнат топла закуска. Изведнъж момченцето скочи от стола си и погледна към вратата. Протегна ръка към козунака и отчупи едно парче. В препечения празничен самун зейна бледожълта дупка. Преди майката да може да каже нещо, момченцето вдигна високо ръка и с все сила хвърли парчето към вратата. “Дай го на Петко!”

Къшеят празничен хляб прелетя над масата и тупна пред отворената врата към коридора. Докато слушаше как братовчедка му се смее, а леля му гълчи братчето й, Петко забеляза жълтите “конци”, висящи от падналото в краката му парче. От пекаря знаеше, че ако тестото е замесено с много яйца, козунакът няма да стане на трохи.

Години по-късно Петко се задоми. Родиха му се синове, а после – и внуци. Беше добър човек с кротка усмивка. И дали защото като дете беше минавал Балкана безброй пъти, за да види майка си, обожаваше планината. Празниците при дядо Петко бяха специални – и на рожден ден, и на имен ден, и на Великден на трапезата му винаги имаше козунак с прясно мляко.

—