бърз анализ на магията

Billboard "Магията на Коледа"

„Магията на Коледа” се извисява над едно софийско кръстовище. Симпатичен млад господин е прегърнал отзад симпатична млада дама, която е легнала и се усмихва с притворени очи. На билборда пише, че магията на Коледа е „винаги на мода”. Това е част от празничната рекламна кампания на голям софийски мол – снимка в стил „сексът продава”, рекламен девиз и игра на думи. Въобще, стандартно послание в традицията  на „културата на желанията”. За да обясня какво всъщност ме притеснява в този билборд, искам да ви припомня една от легендите за магията на Коледа, която е на повече от 1700 години и води началото си от истински хора и събития.

В края на трети век от новата ера в средиземноморския град Патара живял беден баща на три дъщери. По онова време градът бил част от най-източните провинции на Римската империя, а днес руините му се намират в областта Анталия на анадолска Турция. След поредица от несгоди бащата бил разорен и отчаян. Затънал в дългове. Той нямал пари за зестра и не можел да омъжи дъщерите си. Трябвало да се раздели с къщата си, а момичетата – да продаде в робство. Те щели да станат проститутки.

По същото време в град Патара живял един друг човек, който е останал в историята с името Никола. Днес всички го наричаме свети Никола или свети Николай Чудотворец заради извършените от него приживе добрини. Никола бил роден в християнско семейство и по-късно станал епископ на съседния град Мира. В онези години  християнството все още не било официална религия в Римската империя и вярващите били подложени на жестоки гонения.

За разлика от бедния баща, Никола бил заможен. Родителите му починали рано, но му оставили значително богатство. Един ден Никола разбрал за съдбата на бащата и трите му дъщери. Той намерил къщата му и през нощта хвърлил през прозореца кесия с жълтици. На другата нощ хвърлил втора кесия, а на следващата нощ – трета. В последната нощ бедният баща успял да догони Никола по улицата и видял в него Божи пратеник, който му попречил да извърши грях.

Според една от версиите на легендата Никола хвърлял по една кесия с жълтици в навечерието на всяка нова година, когато дъщеря навършвала пълнолетие. Според друга, веднъж той хвърлил кесията през комина. Тя паднала в изпрания чорап на едно от момичетата, оставен край огнището да съхне. Оттук води началото си традицията на Бъдни вечер пред камината да се оставят чорапи, а също и традицията на коледните подаръци въобще. В крайна сметка благодарение на добрината на Никола бедният баща не продал дъщерите си за проститутки и успял да ги омъжи.

Billboard

Сега нека се върнем на билборда с „магията на Коледа”. Нещо да ви притеснява? В защита на „магьосниците”, създали тази реклама, ще разкажа продължението на историята на свети Никола – този път не като легенда, а като поредица от исторически факти. Мощите на светеца били откраднати от гроба им в Мира около седем века след смъртта му. Те привличали в града богомолци и се славели с това, че от тях излиза вълшебно миро. Кражбата била поръчана от търговци от южноиталианското градче Бари. В ранното средновековие търговията с християнски реликви в Европа била процъфтяващ бизнес, а поклонничеството – ранна форма на това, което днес наричаме туризъм.

През 1087 г. търговците от Бари изпратили кораб с наемници през Средиземно море до далечната Мира със задачата да откраднат чудодейните мощи и да им ги донесат. Издигнали и внушителна катедрала, в която да ги подслонят. Надеждите им се оправдали. Тленните останки на свети Никола и до днес са основно перо в икономиката на градчето, а мирото от тях е добър бизнес.

Парадоксалното е, че благодарение на кражбата по поръчка добрините на свети Никола постепенно се прославили и се превърнали в част от празничната  митология, която наричаме „магията на Коледа”. Самията светец днес е по-познат като Санта Клаус или Дядо Коледа, който неуморно раздава подаръци. Очевидно някои магии са винаги на мода. Някои тях са истински чудеса, а други – обикновени търговски трикове.

Честита Коледа.

коледа и бедния ричард

Дойде декември и американците щурмуваха моловете. А заедно с първия сняг по новините заваляха и избелелите клишета  за “коледната треска”, “шопинг-истерията” и подаръците. Всъщност, американците щурмуваха моловете по традиция още в края на ноември, а през декември ги щурмуваха българите. Съответно компаниите за бързи кредити започнаха да отчитат станалия традиционен предколеден бум на желаещи да плащат жестоки лихви. В тазгодишната “коледна треска” искам да ви разкажа за един литературен персонаж от 18-и век – Бедния Ричард. Той не е много известен у нас, но с него израстват първите заселници в колониите, които по-късно през същия век ще се превърнат в Съединени американски щати.

Poor Richard's Almanack, 1739; US Library of Congress
Poor Richard’s Almanack, US Library of Congress

“Бедните имат малко, просяците – нищо, богатите – много, а достатъчно – никой.” – казва персонажът през 1740 г. в популярния тогава “Алманах на Бедния Ричард”. Алманахът излиза всяка година в продължение на четвърт век и по онова време е бестселър. В него са включени всякакви неща – от календари до практични съвети, а Бедния Ричард призовава с пословици заселниците към спестовност, трудолюбие и добродетел. “Рано в леглото, рано на крак, прави човека здрав, мъдър, богат.” – пише в алманаха от 1758 г. Много от заселниците са бедни, а онова, което днес е Америка, тогава е огромно пространство с тежък климат, което тепърва предстои да бъде колонизирано.

Зад псевдонима “Бедния Ричард” стои Бенджамин Франклин – реален герой от историята на САЩ, който не е нито беден, нито неизвестен. Писател, държавник, дипломат, учен, откривател – Франклин е една от ярките фигури на Просвещението. Той е един от хората, които американците наричат бащи-основатели – 56 личности, чиито подписи стоят под Декларацията за независимост от 4 юли 1776 г. Парадоксът е, че два века по-късно създадената от тях държава-мечта са превръща в символ на разхищение, а “Бедния Ричард” е най-вече лицето на банкнотата от сто долара.

100 US Dollars Front

“Ние трябва да превърнем Америка от култура на нуждите в култура на желанията.” – пише два века след Бенджамин Франклин един много по-малко известен от него американец. Днес Пол Мазур е познат само в определени професионални кръгове. Той е един от бащите на съвременния маркетинг. Негова е концепцията, че маркетингът представлява доставяне на стандарт на живот. “Хората трябва да бъдат обучени да желаят, да искат нови неща, дори преди старите да са били напълно консумирани.” – казва Мазур в началото на 20-и век. “Ние трябва да оформим нов манталитет. Желанията на човек трябва да засенчат нуждите му.” (1)

Бизнес-партньор на Мазур е Едуард Бернайс – племенник на Зигмунд Фройд и основоположник на съвременния Пи Ар. Той използва откритията на чичо си и създава нови похвати за масово убеждаване, базирани на подсъзнателните импулси, а не на логиката. На тези похвати днес до голяма степен дължим консуматорската истерия, подклаждана от реклами – желанието да купуваме символи на стандарт, които до вчера дори не сме и предполагали, че съществуват. У нас истерията достига пика си по време на “коледната треска”.

2 US Dollars Back

Образът на Франклин присъства и на друга американска банкнота – рядката купюра от два долара. На гърба й са всички бащи-основатели в митологичния момент на подписването на Декларацията за независимост (пробвайте да откриете “Бедния Ричард”).  На лицето е авторът на текста на Декларацията Томас Джеферсън. Преамбюлът на Декларацията е синтез на основните принципи на Просвещението и си струва да му обърнем внимание в контекста на “коледната треска”:

“Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с определени неотчуждими права, че сред тези права са Животът, Свободата и стремежът към Щастие.” Тъжната ирония е, че два века по-късно стремежът към стандарт на живот едва ли носи свобода и щастие, а “културата на желанията” обикновено води до тежка зависимост (вижте пак написаното по-горе за кредитите).

И ако още смятате, че тук става дума само за САЩ, погледнете по-внимателно рекламите по телевизията и помислете дали наистина имате нужда от вещите, които те рекламират. А ако живеете в по-голям град, огледайте хората в близкия мол или магазин за техника. И ако още изпитвате желание да се отдадете на “коледната треска”, помнете съветите на Бедния Ричард: “Ако желаеш много неща, многото ще ти се струва малко.” И още: “Купувай онова, от което нямаш нужда и скоро ще продаваш същественото.”

(1) Al Gore, The Assault on Reason (New York: Penguin Books, 2007); p. 94.